Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Annabeth Carter
Пон Апр 24, 2017 11:04 pm by Annabeth

» The Epilogue - Никълъс Карстерс
Сря Фев 08, 2017 5:30 pm by S Lines

» Запази лик
Сря Фев 08, 2017 4:00 pm by Epilogue

» Кристофър ван дер Боуман
Сря Апр 27, 2016 11:21 pm by Christopher.

» Sebastian van der Bowman
Пон Апр 25, 2016 11:43 pm by Sebastian.

» Alias: Nikki Prescott
Вто Мар 29, 2016 6:23 pm by S Lines

» Someday I will be a ruler!
Съб Мар 12, 2016 10:11 pm by S Lines

» What happened to the woman who called out for chaos, strife and pain to descend upon everyone and everything? What happened?
Съб Мар 12, 2016 10:07 pm by S Lines

» Азейзъл
Пон Фев 29, 2016 8:08 pm by Yvonne.

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 25, на Нед Юли 09, 2017 10:07 am

Mirreya Stronghold

Go down

Mirreya Stronghold

Писане by Mirreya. on Съб Яну 09, 2016 9:34 pm

Име: Mirreya Stronghold
Раса: Демон
Лик: Holland Roden
Местожителство: Vex City

   Моето име е Мирея, не познавам родителите си, единственото, което знам за тях е фамилията им- Стронгхолд. Това е и единственото, което съм наследила от тях, също и единственото което помня. Не харесвах особено живота си докато бях човек, за разлика от сега.. Ако има един човек, който може да е олицетворение на проблемен тийнейджър, това бях аз.. Сега нямам нужда от нещата, които тогава употребявах, но спокойно мога да кажа, че това беше периода от човешкия ми живот, в който се чувствах поне малко щастлива. Имах дори приятели, такива с които да пия до безпаметност, озовавайки се на всевъзможни места и такива, с които взимах по-тежките  субстанции. О да, бях пристрастена, може би дори бях с единия крак в гроба още на 17, но не бях глупава.  Приемните ми семейства не ме търпяха дълго и сменях училище след училище и въпреки това продължавах да имам само отлични оценки. Щях да получа пълни стипендии за най-добрите университети, имах право на избор.. Колко често сте виждали децата да могат да си избират само от най-добрите университети, а аз имам предвид най-добрите от най-добрите. Вече се бореха за вниманието ми, аз бях едновременно  отлична ученичка, много добър атлет и дори свирех на китара, какво повече да искаш от живота? Е, аз исках, исках абсолютно всичко, даже повече. Имах чувството, че има някаква тайна, която не знаех за света, в който живеех.. Дори нямах представа колко съм права в действителност..

   Годината беше 1845, а аз преживявах най-студената зима, която възрастните жители на Векс помнеха. Навън беше постоянна буря, хората не можеха да излизат от домовете си, а управата на града беше обявила бедствено положение. Чувствах се адски безсилна и безполезна. Училищата бяха затворени и дори не можех да се наслаждавам на завистта в очите на съучениците ми, което ако трябва да съм честна беше една от малкото радости в живота ми. Не исках да съм добра във всичко, аз исках да съм най-добрата, а понякога и това не ми беше достатъчно. Бях затворена в къщата на поредните ми приемни родители, които щяха да бъдат  и последните, бях почти на 18 години, след няколко месеца щях да заживея далеч от целия този фарс. Те ме бяха взели само заради парите, които получаваха като месечна издръжка, изобщо не ги интересувах аз, прибирах се когато искам, излизах когато искам и общо взето правех каквото искам без никой да ми казва дори думичка.

  И в тази страховита зима, която се извиваше над Векс, аз го срещнах. Беше  млад, красив, умен и на всичкото отгоре - музикант. Разказваше ми истории за света, който може би никога нямаше да мога да видя, ако не го бях срещнала. Обещаваше ми, че когато навърша 18 ще ме вземе със себе си и ще ми покаже всички чудеса на Касандрия, тези за които бях чувала и тези, за които дори не подозирах. Естествено имаше уловка.. Нали не си помислихте, че мечтата ми ще се сбъдне без да ми отнеме нещо.. Само, че тогава бях млада, наивна и влюбена и цена като душата ми, не ми се струваше кой знае какво.. Е на там историята е ясна.. Съгласих се, но нещата не се развиха както очаквах, да, в началото обикалях, видях много неща, но не разбирах в какво съм се превърнала, докато не усетих, че губя всичко човешко в себе си.. Една вечер той излезе някъде, не знам къде отиде, но това беше последния път в който го видях. Това беше първия и единствен път, в който се влюбих в някой..


   Сега, 171 години по-късно, вече знам какво съм.. Аз съм демон и повярвайте ми аз нямам сърце. Душата ми я отнеха с моето абсолютно съгласие и не съм съжалявала дори за секунда.. Сърцето ми е друга тема, него отново аз го подарих, но то беше изтръгнато, когато той си тръгна, а и не смятам, че след всички тези години ще се намери мъж, който да го съживи отново и да събере парчетата..


Последната промяна е направена от Mirreya. на Пет Яну 22, 2016 8:52 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти



But together, we’ll live forever, we found the youth fountain, our love is crazy, we’re nuts, but I refused counsellin, this house is too huge, if you move out I’ll burn all two thousand square feet of it to the ground, ain’t shit you can do about it cause with you I’m in my fucking mind, without you, I’m out it!


avatar
Mirreya.
Infernal Creature
Infernal Creature

Брой мнения : 603
Age : 24
Местожителство : Ember City

Върнете се в началото Go down

Re: Mirreya Stronghold

Писане by S Lines on Нед Яну 10, 2016 7:19 am

Одобрена си!







avatar
S Lines
THE BOSS
THE BOSS

Брой мнения : 238
Age : 26
Местожителство : Ember City

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите