When we are together, nothing can destroy us. | Christoff and Isabelle Morgenstern

Christoff and Isabelle Morgenstern | Siblings |Shadowhunters |age: 23 – 21| FC:  Emeraude Toubia and Matthew Daddario | Vex City
Изабел и Кристоф са родени и израснали в Института на ловците на сенки във Векс. Отгледани са от баща им и Селийн Херондейл, тъй като майка им умира при раждането Изабел. Имат много силна връзка по между си и никога не излизат един без друг из улиците на града за да убиват демони. Крис обожава сестра си, би дал всичко за нея, тя за него също. Разликата в годините им не е голяма и може би за това са толкова близки и се разбират толкова добре.
**
Наалото на 2015 година:
-Изи, нека поговорим – Крис се опитваше да убеди сестра си, че той е единствения, с когото може да говори за проблемите си. Откакто стана толкова близка с Клеъри, той почти не оставаше на саме с нея и това го изнервяше. Беше свикнал да прекарва цялото време с Изабел, а сега му се налагаше да дели сестра си с Клариса. А самата Клеъри просто обичаше постоянно да се оплаква и ѝ беше добре дошло да има сестра му на свое разположение.
-Не мога, Крис.. Клеъри ме чака – Изи продължаваше да бърза към стаята на Клариса и дори не осъзнаваше, че липсата на контакт между нея и Кристоф можеше да ги отдалечи адски много. На скоро бяха изгонили Алек от Института, а той беше един от най-добрите им приятели, бяха израснали заедно с него и в последствие с Клеъри, която беше по-малка от тях. Бяха тренирали заедно, биеха се рамо до рамо, а сега Алек го нямаше и Клариса го изживяваше най тежко.
Изабел знаеше, че брат ѝ е влюбен в Клеъри от много, много време, но Крис не искаше да го признае дори пред себе си. Бяха в някакъв затворен, омагьосан кръг от който нямаше как да излязат. Реално погледнато Алекзандър не можеше да обича и да отвърне на чувствата на Клариса, а тя от своя страна дори не подозираше за чувствата на Крис. Изи започваше да я боли глава от всичко това, не можеше ли всички да са като нея, да мислят предимно за партита и други забавления, вместо да се занимаваха с любов, на кого му беше притрябвало такова нещо.
За разлика от нея, Крис беше по-мълчалив и доста по-скромен, но за сметка на това беше един от най-добрите ловци на сенки. Оръжието му беше лък и нямаше кой да го победи когато ставаше въпрос за стрели, само може би Клариса, която беше добра колкото него. двамата няколко пъти се бяха състезавали в тренировъчните зали на Института и резултата винаги беше равен.
**
Сега:
Докато тренираха уменията си, Изи и Крис забелязаха как Селий хвърчи през института и събира всички млади ловци на сенки като тях в конферентната зала за да им обясни нещо. Те не можеха да повярват. Наближаваше война с размери, за каквито нито един от двамата не беше подготвен. Алекзандър, верен на глупостта си и вечно опълчвайки се срещу всичко на което ги бяха учили от невръстни деца се беше хванал с демон. А това означаваше само едно, сега или умираше или трябваше да избяга някъде където Клейва нямаше да може да го намери.
-Глупак! – изсъска Крис под носа си когато напускаха залата. Най-добрият му приятел беше и най-глупавия човек на света. Как се предполагаше да може да се изправи пред него и евентуално да му се наложи да го убие, как?
-И на мен тази работа не ми харесва, Крис, но той потъпка всичко, което е заложено в цялото ни съществуване – Изи сякаш приемаше всичко по-лек. Тя бе очаквала Алек да направи подобна глупост, не точно с тези размери, но все пак беше подготвена.
-Знам – каза тихо Кристофър и двамата отидоха да търсят следите на Лайтууд.

Не се знаеше какво следва, дали щяха да се измъкнат живи от тази война, но в крайна сметка това беше живота на ловец на сенки и те се бяха подготвяли твърде много за този момент.

Одобрени сте!