You can't make people love you, but you can make them fear you.

Име: Беатрикс Съливан
Години: 22;; N/A
Раса: Първична сила - Смърт
FC: Adelaide Kane

Момичето с кестенявата коса обикаляше двореца за поне стотен път тази седмица, беше започнало да ѝ става скучно, а не можеше да ходи никъде. Та тя беше принцеса, как се очакваше да се вслушва е нечии заповеди, без значение на кого точно бяха. И трябваше да е владетел на цяла Касандрия, не само на скапания Давин. Тук нямаше никакви забавления почти, а тя беше млада, имаше нужда от хора на нейната възраст, от бурен нощен живот и много мъжко внимание. 
Вярно, че беше живяла доста, но все пак завинаги щеше да изглежда на 22, а хората на тази възраст не стояха затворени като в златна клетка и то в някакъв скучен дворец. Имаше на свое разположение всеки един обитател на Давин, но тя искаше да има всеки живеещ в Касандрия. Полагаше ѝ се по право, изобщо не трябваше да е заточена на това забравено от бога място и всички го знаеха. Всички се страхуваха от деня, я който тя щеше да реши, че иска да си вземе всичко, което е нейно. А този ден наближаваше с всяка изминала секунда. 
Съществата в Касандрия щяха да се страхуват да произнасят фамилното ѝ име отново, щеше да е могъща, по-могъща от когато и да е и щеше да седне на истинския трон. Тя мечтаеше и се подготвяше за този момент, а когато той наистина настъпеше щеше да е готова. Готова да вземе всичко онова, което беше нейно наследство, но ѝ беше отнето преди повече от 10 хилядолетия във войната.

ПП.: Ако може да ми смените името на Beatrix.

Одобрена си сексапилност, добре си ми дошла