Магдалена Ансел

Магдалена Ансел. || Age: 25 - Много||  Species : Конник на смъртта || Живее в Иврея ||  ||FC: Rebecca Mader||
Характер,Външен вид, История :
Разхождайки се из старата къща , любопитството ми се разпалваше все повече и повече. Кой ли бе живял тук? Паркета скърцаще под токчетата ми,а като че ли самата къща се опитваше да ми проговори,да утоли жаждата ми за знание. Като че ли можех да чуя мелодията идваща от старото пияно запечатана в миналото на къщата.Енергията обаче понякога ставаше прекалено непоносима за мен.. като че ли усещах гняв,война.. смърт.. глад.. епидемии. Изведнъж чух леки потропвания,като че ли някой на гордния етаж ходеше,но бе с бастун. Докато се чудех какво оправдание да измисля за това,че бях влязла там ,пред мен се бе появила една старица,а сините й очи ме гледаха преценяващо.
- Хареса ли ви къщата? – попита тя с немощен,но нежен глас,а след това и лека усмивка премина по лицето й. Стъписах се. Кимнах недоверчиво,а погледът ми отново започна да шари из помещението. Дланта ми докосваше всяка повърхност която видеше. Знаех,че бе за продан,но нещо в нея ми подсказваше,че тази къща не можеше да принадлежи на никой друг. Бе пропита с толкова много моменти които като че ли се вливаха в съзнанието ми.
- Може би сте усетили негативната енергия.. и се питате как може една къща да илъча толкова лоша енергия? – продължи да говори,докато аз я глдах втренчено без да помръдвам. Като че ли виждаше въпросите в очите ми. Съвсем леко приседнах на прашния диван,а Старицата седна на едно по-малко диванче срещу мен.
- В легендата се говори че още когато е създавана Майката Земя точно тук на това място се родили и Конниците на Апокалипсиса. Войната,Гладът,Смъртта и Заразата. – гледах недоумяващо. Може би за това изпитах ези силни енергии? Оракул като мен.. винаги бе засегнат от всяка енергия.
- Те били задружни от начало.. Смъртта и Войната вървели ръка за ръка,а след това идвали и Гладът и Епидемиите. Но се обичали,защитава ли се. Докато не започнали да се карат за това кой е по-властен и кой бе кого не можел.  Смъртта останала верен приятел на Войната но прекъснала връзките си с Гладът и Епидемиите. Дошла да живее отново тук,но направила огромната грешка да се влюби в Човек,които много я наранил. Те били женени,а тя го хванала с друга жена точно на този диван върху които седиш в момента. Побесняла и убила и двамата. От тогава до ден днешен,където и да е тя след нея се носи само студенина. Не се доверява дори на сянката си,обича да играе театъри,да се прави на невинна,но само за да оплита хората около себе си. Никой не може да каже дали лъже ил иказва истината,никой не може да каже дали наистина се усмихва или се готви за поредния удар. Имала красива кестенява коса,която често променяла или в червено или в черно , с пъстри очи,които понякога ставали сапфирено сини ,когато е по-спокойна. Дрехите й винаги били по последна мода,залагала повече на бялото естествено. Била висока стройна,а погледът й бил както нежен така и убийствен. Някой дори казват че погледът й е стъклен и че ак осе опиташ да намериш душа в нея,няма да успееш. Някой я познават под името Ийв.. но истинското й име е  Магдаелна Ансел. Въпреки че всички твърдели,че тя е самото зло в нея имало душа,душа показваща се прекалено рядко ,показваща се единствено в краен случай. Бремето на това да си смъртта от начало й тежала,но сега вече е свикнала с него.някой твърдят,че има дъщеря ,за която съжалява много ,че е изоставила,твърдят,че в момента я търси навсякъде просто за да се увери,че е добре. Тя също не е имала родители,израснала е с братята и сестрите с. Още е сто процента сигурна че е било най-добре да я остави."
Поклатих глава. Никога не бе най-добре за никое дете да бъде изоставено. Когато понечих да отговоря на старицата тя бе изчезнала безследно,така всякаш никога не бе идвала.