Дерек

by **Vampire Heart** Пон Яну 18, 2016 2:07 am

Лик: Tyler Hoechlin
Име: Дерек
Възраст: 208
Раса: вампир
Местожителство: Векс

Изминаха се векове откакто за последно бях в началото на тридесетте си години. Изминаха се векове откакто за последно бях човек. Изминаха се векове откакто за последно се храних с нещо... хм, човешко не би била точната дума, защото обожавам да похапвам от човеци.

Ясно си спомням първото си убийство. Създателят ми беше съвестен вампир – от личен опит мога да заявя, че такова досадно извращение на природата ни наистина съществуваше. Увещаваше ме, че трябвало винаги да оставям жертвите си живи, само да вкуся колкото да задоволя жаждата си. Постоянно се опитваше да ми втълпи, че трябвало да зачитам техния живот, техните чувства, техните спомени, тяхното съществуване. И до днешен ден не разбирам как му хрумваха такива глупости. Разбира се, скоро след като ме превърна във вампир го убих, за да се отърва от изперканиците, които смяташе да ми проповядва буквално до края на вечността. Убийството му се оказа точно толкова сладко, колкото най-първото, което някога бях извършвал. От онзи съдбовен миг насам убивах всяка една жертва, която попадаше в плена на вампирските ми сили. Нямаше измъкване, но плячката ми го разбираше прекалено късно, за да направи успешен опит за спасение.

В днешни дни се подвизавам във Векс Сити, обикаляйки клубовете за поредната нощна среща или в шеметна надпревара с вампирските мотори, които с шайката ми управляваме с помощта на демонична енергия. Или по-скоро, които управлявах. В минало време. В една нощ, която първоначално не се различаваше от никоя друга, най-сетне срещнах първата жертва, която бе способна да ми се измъкне. Ако трябва да съм точен, жертвите бяха две. Същинската дъщеря на Самаел, най-могъщия демон във Векс, който дърпаше конците на целия град, и един шибан ловец на сенки. Това невероятно за вярване дуо се беше съюзило и смяташе да хвърли целия град във война измежду видовете, каквато не бях виждал за своите два века и една четвърт. Всяко същество искаше да ги пипне, но аз щях да бъда този, който да ги хване и да ги накара да си платят. Копнежите ми нямаха нищо общо с власт, величие или пък спиране на войната. Напротив – хаосът ми се нравеше повече от очакваното, а вече имах достатъчно задоволителна власт из вампирските общности. Но тия двамата бяха направили една непростима грешка – бяха откраднали бебчето ми, модифицирания ми мотор, който не можеше да се мери с нито един друг вампирски мотор. Щях да си поиграя много хубаво и с двамката преди да ги източа до последната капка кръвчица.

Това са сладки времена и макар вече да съм надхвърлил два века никога преди това не съм се чувствал толкова жив, толкова пълен с жажда, толкова смъртоносен...

by **S Lines** Пон Яну 18, 2016 3:02 am

Одобрен си.

Дерек

Дерек

Re: Дерек